Имат ли нужда жителита на Рибарица от хамалски услуги
Рибарица няма нужда от хамалски услуги! Тук хората са трудолюбиви!
Жителите на Рибарица са много услужливи и в 99% от случаите те нямат нужда от хамалски услуги. Там почти всички се познават. Когато някой има нужда да му се пренесе или премести имущество, той просто вика някой негов приятел, за да му помогне.
Повечето хора имат големи камиони или гаски, които използват при пренасянето. Те могат да се натоварят доста и са много издръжливи. Хората от Рибарица са много трудолюбиви и никога няма да откажат да помогнат на техен съсед, приятел или дори гост на селцето.
Преди около година една фирма се опита да предлага хамалски услуги, но нейното съществуване продължи едва два месеца, за които те нямаха нито една поръчка. Шефът на тази фирма просто беше останал учуден от това, как хората си помагат взаимно. Самият той сподели, че никъде не е виждал такова нещо.
Това е, курортното селище Рибарица няма нужда от хамалски услуги!
Из миналото на Рибарица – 3-та част
Заселване на Рибарица
Интересно е заселването и на Горуньово. Първият заселник Павел Петков от Тетевен купува за 15 пендари цялото землище от Басарим до връх Капещица от Ибрахим ага. Когато се спазарявали дяо Павел се пошегувал с турчина: „Ха на хаир да е, че утре може д дойде руснака да ни освободи”! Ибрахим се докачил и отвърнал сърдито: „Кой знаел, а може и зелено навущо да пристигне на Дунава и спре руснака”. Но ето, че в края на октомври 1877 г. освободителният конен отряд на офицера Антонов минава през село Шипково и се спуска към Рибарица. Местните хора уж се трудели в кошарите си, по бърда и дъбрави, но погледите им били неспокойни. Всеки жадувал пръв да види руснаците, да измете от двора си агарянската смет. Пристегнати в бозови дрехи, боядисани с диви смрадлики, всеки се готвел кой с брадва, кой с гола тояга да помага на освободителите. Когато отрядът на Антонов наближава Рибарица, турци от този край заграбват добитък и в панически бяг хукват през планината. Антонов изпраща разезд да настигне групата, която се изтегля въз Заводна. В местността Хански дол става ожесточена схватка. Макар и по-многочислени, турците са разбити и се оттеглят въз планината. Но загива и незнаен руски солдат. Той оставя глава далеч от роден край. Скърбяла, родната му майка, без да знае къде е убит. За проявеният героизъм рибарчени нарекли местността Руски камък. По-късно при направата на пътя, на това място са намерени две казашки стремена. Рибарица била освободена и тръгнала през годините.
Из миналото на Рибарица – 2-ра част
Не да гледат от високо, а да са далеч от золумите, хората заселват първо в трудно достъпните места в Рибарица – Осенов рът, Ральов лом, Черни рът, Фрънките, Шурдовица и други. После постепенно се спускат към ниското в Калугерски дол, Павловото, Брязово и други. Според турския регистър от края на 17 век махала Брязово е била спахийско владение със 6 пълноценни и едно вдовишко домакинства. Било е задължително на хазната с 205 акчета годишен налог. Но идва време на упадък на османската империя. Бейските земи постепенно минавали в ръцете на тетевенските чорбаджии Станчо Врабевски, Тило Екемджиев, хаджи Йончо Бобевски и други, които ги откупуват. Затова много от местностите в Рибарица са наименовани на неговите им собственици- Хаджийското, Врабевското, Павловото, Шишковото и други. Най-много пришълци идват тук след изгарянето на Тетевен от кърджалийте през 1801 г. и при други золуми, които властите правели в други селища. Пръв избягва от Тетевен и намира убежище в Брязово Цако Станев.


